"Не всичко е любов. Любовта е всичко."
(Галя Вазова, 1966 - 2016)

Галя Вазова

Отиде си,
Не каза сбогом,
Не каза и довиждане дори.
Като че знаеше, че скоро
Ще бъдем пак в небето,
Където топло е,
Където нищо не боли.

Трудно се описва Галя ... Всъщност е невъзможно.

Тя нямаше титли ... нямаше съкращения пред името ... нямаше издадени книги и стихосбирки ... Нямаше ...

Но имаше себе си и това беше достатъчно. Беше изтъкана от красота, хармония, любов и доброта. Раздаваше ги без остатък на всички, които имаха очи да ги видят и сърце да ги почувстват.

Не искаше да я наричат поетеса, вероятно защото тя цялата беше поезия. За нея стиховете бяха нещо естествено ... като дишането. В тях рядко имаше рими. Те се римуваха с пулса на сърцето й и звъна на кристалната й душа.

Тя си отиде. Отиде си в най-прекрасната част от живота й, когато беше дала всичко от себе си и беше време да получава. Господ си я прибра ... защото тя не беше от този свят. Галя принадлежеше към непознат на нашата планета вид, до който малко човеци са се докосвали. Те са щастливци ...

Галя не беше сляпа за грозотата, която ни обгражда. Виждаше я и всячески се стараеше да я промени, но до последно запази вътрешната си красота и хармония, детската си спонтанност и чистота, каквото и да й струваше това ... Тя знаеше, че загуби ли себе си, губи всичко ... И може би предпочете да загуби всичко, пред това да загуби себе си ...

И защото съвсем очевидно не е по силите ми да опиша Галя, ще използвам нещо, което тя написа на 23 август 2016 , само три дни преди да си отиде. Оказа се последната й въздишка ... После замълча.

Галя Вазова



смъртта е няма

листо, попаднало в река
отплува, без да ми помаха.
безмълвно на брега стоя
и не помръдвам, и не чакам,
угаснали са очните ми кухини ,
уста, ръце от камък ням,
едничка съм,
безцветна, примирена срам,
че още дишам. Че съм аз.
А ти си сам.
и зная, утре ще ми мине.
не съвсем. добра актриса
лесно ще играе роля ...
мълчи ми се.
дори,
когато ти говоря.



Благодаря ви, че сте тук и се потапяте в стиховете на Галя. Тя обичаше това ...

Тя обичаше.

Обичайте!


Отиде си, не каза сбогом.
Не каза и довиждане дори.
Като че знаеше, че скоро
Ще бъдем пак в небето
Където топло е
Където нищо не боли

Прости ми мила, не успях
Да ти направя чудесата,
Които бях избраният да дам,
Но чудото бе ти самата.
Аз просто трябваше да бъда там.

Прости ми мила, ще живея
А ти ще бъдеш винаги във мен
С очите ми ще виждаш как се смея
С ръцете ми ще галиш всеки ден ...

Да бъдеш жива, друго не копнея
Завинаги, или поне докато има мен ...



Бъди благословена, Гале ... където и да си ...

София, 2017





"Човек не е голям, колкото мечтите си. Нито колкото тялото си.
Нито колкото парите си, нито колкото вещите си.
Дори не е толкова голям, колкото образованието си.
Човек е голям, колкото благородството, възпитанието и смирението си.
Начинът, по който можеш да носиш успехите си.
Начинът, по който можеш да бъдеш цялост с другите. Начинът, по който растеш.
Това определя височината ти."
(Галя Вазова, 28 май 2016)



© , GalyaVazova.com. Всички права запазени.
Този сайт е изграден и се поддържа от BGpro Media ЕООД.